Гладуването - ползи и вреди

Истинската полза от интервалното гладуване може да се крие не в самото гладуване, а във фазата на повторно хранене след него, показва ново проучване, публикувано в списание „Nature Communications“.

Изследователи от Югозападния медицински център на Тексаския университет в Далас сравнили червеи, хранени нормално, с такива, подложени на 24-часово гладуване в ранната зрялост и след това отново хранени. Учените измерили натрупаните мазнини, генната активност, свързана с мастния метаболизъм, и продължителността на живота. Резултатите са показали, че удължаването на живота не зависи от самото гладуване, а от начина, по който организмът реагира след възобновяването на храненето. Ръководителят на проучването Питър Дъглас, доцент по молекулярна биология в Югозападния медицински център на Тексаския университет, заяви, че откритията „пренасочват фокуса към пренебрегваната страна на метаболитната монета - фазата на повторно хранене“. „Нашите данни показват, че ползите за здравето от интервалното гладуване не са просто продукт на самото гладуване, а зависят от начина, по който метаболитните механизми се пренастройват по време на последващия преход обратно към хранено състояние“, каза той.

Лори Райт, директор на програмите по хранене в Колежа по обществено здраве към Университета на Южна Флорида, нарече проучването „висококачествено“ и определи резултатите от фазата на повторно хранене като „особено интересни“. „Изследователите показаха, че дълголетието е свързано със способността на организма да спре разграждането на мазнините след гладуване, позволявайки на клетките да възстановят енергийния баланс“, каза Райт, която не е участвала в проучването, пред Fox News Digital. „От научна гледна точка това е значима промяна, защото подсказва, че гладуването не е само въпрос на изгаряне на мазнини, а на метаболитна гъвкавост.“ Изследванията показват, че гладуването може да подпомогне дълголетието чрез задействане на метаболитно превключване, подобряване на клетъчното възстановяване, устойчивостта на стрес и подобряване на маркери като инсулиновата чувствителност.

Въпреки обещаващите резултати, Райт предупреди, че те трябва да се приемат с повишено внимание, тъй като проучването е проведено върху червеи и не може непременно да бъде пренесено върху хора. Тя посочи, че проучването обяснява как процесът може да работи в контролирани лабораторни условия, а не при реално хранително поведение, и че е краткосрочно, без дългосрочни данни за продължителността на живота.

Райт предупреди, че гладуването „не е магическо решение за дълголетие и цялостният начин на хранене е по-важен от времето на хранене“. Тя препоръча на хората да се съсредоточат върху качеството на диетата и при интерес към гладуване да се придържат към умерен план - като 12- до 14-часово нощно гладуване. Сред групите, които трябва да бъдат особено предпазливи, тя посочи хора с диабет, приемащи инсулин или хипогликемични лекарства, бременни или кърмещи жени, хора с история на хранителни разстройства и възрастни в риск от недохранване. Всеки, който обмисля интервално гладуване, трябва да се консултира с лекар, преди да започне.